Jul 22, 2004, 1:52 PM

* * *

  Poetry
158 0 0
И нека в мрака покой да намерим Нима има нещо по-хубаво от любовта? В дyшата ми спотайва се една искрена мечта. Да се обърнеш с топъл поглед ти към мен, С усмивката си да поканиш новия ден. Неустоимият ти чар на танц ме кани, Уверено ме гледаш и разтваряш длани. Ах,желая този безпристрастен свят да знае, Как едно влюбено сърце ухае. Расте копнежът да те видя аз отново, Разяжда ме отвътре сякаш е капка олово. Безкористно часовниковите стрелки назад се въртят. Влажни очите ми започват да горят. Безумен гълъб срещу здрача зaканено гyка, Търся те жално, ала няма те тука. Тъмнината небесния кyпол обгърна, Нощта дойде и с нея ти се завърна. Объркана и в сълзи ме намери, От ярост и болка душата ми трепери. Обвий ме с ръце нежно заедно от страст да треперим. И нека любов моя, в мрака покой да намерим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ева Иванова All rights reserved.

Comments

Comments