* * *
114
0
4
Погледни ме и нека в очите ти видя света,
да усетя от допира ти пулса на зората.
Да чувствам болка, радост и малко самота
и да кървя от болезнения удар на тъгата.
Погали ме и нека в блаженство да заспя,
да сънувам път, звезди и цялата вселена.
В отмъщения и страсти себе си да покося,
но в капана на зората ти да бъда уловена.
Нека бъда кратък миг във вечността,
но да почувствам с цялото си тяло светлината.
И уморена, аз тогава в смъртта -
точно там ще открия красотата.
© Петя Баковска All rights reserved.
