* * *
Обречен да търси приятел,
а човека да бяга от него,
дъждът тази сутрин заплака
и потърси при мене утеха.
Не тъгувай, дъждецо ! Недей
безутешно да лееш тъга.
Чувам те! Плачеш в сърцето ми
и превръщаш ме в своя сълза.
А дъждът, поройно самотен,
глух от мъка, заплака на глас
вместо мен...навярно усетил-
като него сама съм и аз...
Виж, дъждецо, чуло ни слънцето
направи с лъчи от тебе дъга
и остана- песен в капчуците
нашата тиха , дълбока тъга...
© Бистра Малинова All rights reserved.
