* * *
Безсънието прокуди ноща ми
и превърна я в мрачен ден,
а деня,превърна се в нощ,
със светлината си заслепява очите уморени!
В камината остана само пепел
след твоето заминаване
не остана поне искрица в нея
или поне спомен от любовтта ни.
Отново чудя се накъде да вървя
и чакам знак от съдбата,
но вярвам в себе си,ще продължа
макар,че ти ми взе дъха.
© ГАЛИНА ДЪНКОВА All rights reserved.
