* * *
Бях тъжна и не живеех,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
дори вятъра прдизвикваше мойте сълзи,
да се предпазвам аз не умеех
и усешах, че след всеки удар страшно боли.
Боли, когато видиш влюбени,
хванати нежно за ръце,
тогава събираш парченцата счупени,
на своето жалко, разбито сърце.
Боли, когато погубваш живота си,
Боли, когато нямаш мечти.
А накрая научаваш урока си
и някакси спира да те боли.
След всеки удар, по-силна ставаш,
всеки удар те прави велика
а когато вече и болката си сламяваш,
вече никой не може да те свали на тепиха.
© Жени Данева All rights reserved.
