* * *
Тъжно е,
че те няма
за мен любов.
Тъжно е,
че не си съзряла,
че никой за мен
не е готов.
От никого неразбрана,
непочувствана,
далеч избягала
от романтиката
и наивността.
Наплашена и чужда,
раздаваща се и жестока,
невъзможна и далечна
ме погалваш с нежност,
която никога не ще е моя,
желаеща неизвестността.
Сама в тази борба,
безспирна и коварна...
Отново политаш
без желание, без страст,
даряваща сила
на заблудени сърца,
търсещи теб единствената,
обещаваща вечност
в безкрайността.
Но
че те няма
за мен любов.
Тъжно е,
че не си съзряла,
че никой за мен
не е готов.
От никого неразбрана,
непочувствана,
далеч избягала
от романтиката
и наивността.
Наплашена и чужда,
раздаваща се и жестока,
невъзможна и далечна
ме погалваш с нежност,
която никога не ще е моя,
желаеща неизвестността.
Сама в тази борба,
безспирна и коварна...
Отново политаш
без желание, без страст,
даряваща сила
на заблудени сърца,
търсещи теб единствената,
обещаваща вечност
в безкрайността.
Но
© Силвия Александрова All rights reserved.
