***

На света се появява гол човека и разкъсва тишината с първи вик... После тръгва по трънливата пътека: върви по нея, не спира нито миг. Върви той - страда, люби и мечтае за нещо по-добро, за друг живот... И често груб и лош е, макар да знае, че може да върви и по различен брод. Защо ли не размисляме, докато вървим – от рождество до смърт е кратък интервал, че всичко преходно изчезва като дим, а ние лутаме се слепи, до тъжния финал... Не искам аз да проповядвам днес морал, нека всеки сам да определя свойто битие – ще легне на това, което той си е постлал... Все някак ще го изкараме живота...Как да е... ........................................................................... Но той един е – защо да не бъде по - красив? Дори лъчист! /Намирате ме за наивник? А може би отчаян оптимист?!/