* * *

Сънят ми тази нощ се е загубил. Навярно пие бира вместо мен или в миражи пак е безнадеждно влюбен и като собственика си нощта превръща в ден. За кой ли път излизам да го търся, проклинайки късмет, съдба и Бог. Вървя по пътя. Той внезапно свършва пред някакъв познат до болка блок. Прозорецът ти свети. Чувам песен (онази, същата...). Сама ли си, не знам. Насън поне умеех да съм весел. Сега ще бъда тъжен. Зъл. И сам.