Oct 18, 2004, 3:16 PM

* * *

  Poetry
191 0 8
Как боли! И раната в сърцето не спира да кърви! Нима няма любовта ми да се промени до края на сетните ми дни ?! Едно момче невинността ми не пожали и колко мъка той ми причини! Безгрижна бях, но той се появи и в мене всичко не веднъж уби. "Обичам те!" - гласът му в мен ехти, но нехае той за моите сълзи. Душата ми шепти : "Проклет бъди!", а разумът го моли : "Спри!" Така не мога! Живота ми ще се стопи! Ако думите и клетвите не са били лъжи, иди си! И поне веднъж ми щастие дари!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиана All rights reserved.

Comments

Comments

  • suffer да не съм нахален, но мисля, че малко прилича на мойте произведения от части, хахха, нагласени сме на една вълна с green_girl, макар че нейното е по - изпипано и по добре направено!
  • Иване, от де ти е познато интересно ми е да чуя
  • Много е хубавко! от мен 6
  • Хм, струва ми се познато отнякъде...
  • suffer да не съм нахален, но мисля, че малко прилича на мойте произведения от части, хахха, нагласени сме на една вълна с green_girl, макар че нейното е по - изпипано и по добре направено!