* * *
* * *
Уби бурята зла
всички надежди...
В черна гробница - мойта душа
погреба всички копнежи
Зимна вечер - мрак и самота
няма помен от мечти
Донесе нощната пустота
снежинките бели - мойте сълзи
Една искра
все още там тлели,
останала от любовта
от миналите топли дни
Но не ще угасне тя
не ще позволи от пепелта и да се роди
една нова съдба
с нов път и мечти
Така и твоята усмивка чаровна
не ми позволява да обикна друг
тя е моя спътница съдбовна
която всява студ!
© Алекс Каравелска All rights reserved.
