* * *

Когато те погледна виждам слънце в твоя поглед, но знам, че зима идва след това. Тази зима те прави толкова студен и аз немога да те търпя. Ревнуваш ме ти от всички, от приятелите си дори. Когато погледна в твоите очи зима студена слънцето ще заличи. Мразиш ме когато аз те лъжа, но обичаш да ме лъжеш ти. Най- прекрасната целувка-лъжа е и тя дори! Защо ме лъжещ? Защо живота ми хабиш? Защо когато ти кажа "обичам те", ти мълчиш? Мислиш, смееш се на това, че си пленил моята душа... Казваш, че обичаш ме и ти, тогава пламък в сърцето ми гори. Вярно ли е аз незная, но трябва да си призная, че обичам те безкрай и в ада с теб съм като в рай!