Sep 28, 2004, 6:03 PM

* * *

  Poetry
166 0 0
Мислите ми все към теб са устремени дори във сънищата ми присъстваш ти, когато сме двама лицата ни засмени се радват навред на всички красоти. По пътят си напред двама ще вървим и всичките си грешки ще можем да простим, защото любовта ни е свята тя ни е като подарък от съдбата. Не вярвах,че съществува такава любов в името,на която човек на всичко е готов, но разбирам аз сега,че я има по света и тя прави с хората просто чудеса. Двамата с тебе се сляхме в едно цяло душите ни във огънят на любовта горят и сякаш времето за нас е спряло, и едва ли някога ще могат да ни разделят. Дори това да стане ще се търсим навред по света, защото един без друг не можем, както цветето не може без вода.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments