****

Избягаха всички от мене,
само сянката ми остана.
Защото може само в кръг
        да се движи,
иначе щеше да го направи.
Ето, слънцето я примамва
и тя тръгва след него
болезнено се разтяга, но
неспособна на бягство,
се връща при мене
на купчинка мрак
се свива в нозете ми.
Плаче, разбрала,
че е сраснала
със земята
         под себе си.
   
           София, 1997г.