* * *
Заспивам пред входа на мрачна реалност,
сънувам мечти, напразни надежди,
събуждам се в мъгла от сива бруталност,
дрогиран от щастие... не ме боли...
Не успявам да стопля човешко сърце,
усещам се слаб, чувствам тъга,
защо не изстине и мойто поне,
то е силно... не може... студ само в смъртта...
Криволичи пътека към високия връх,
стръмна и тясна, устремена нагоре,
смъртта или аз...? кой ще стигне там пръв...
това е основно, за първенството се борим...
Живота за врата, захапал съм хищно,
жадно изсмуквам от него кръвта,
със чуждата болка аз своята чистя,
черпя сили от нея и катеря върха...
Убивам мечти за да почувствам вина,
да потъна във нея... като във женски скут...
с тласък мъжки, пробивен... О каква суета...
от свойта вулгарност изпадам във смут...
Заспивам пред входа на мрачна реалност,
сънувам мечти, напразни надежди,
събуждам се в мъгла от сива бруталност,
дрогиран от щастие... не ме боли...
© Атанас Спасов All rights reserved.
