Nov 19, 2004, 11:21 PM

* * *

  Poetry
195 0 2
И тази нощ те няма,
виждам те, ала само някаква измама.
Поглеждам през прозореца във мрака,
виждам те, това е сянката на влака.
Отдалечавам се от тебе с всеки следващ миг,
ала вече късно е, няма как да чуеш моя вик.
хора всякакви минават,
качват се и отминават,
обаче споменът за тебе си остава,
и мъката, че си далече продължава.
Остава ми само да чакам,
да се кача отново във влака,
при тебе пак да се върна,
да те целуна и да те прегърна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони Янчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно е! Написано е с много чувство!
  • Страхотно е! Написано е с много чувство!