Feb 2, 2006, 8:59 PM

*** **** ***

  Poetry
116 0 4


Отново любезно си вземам довиждане
с колеги, с приятели... със Деня...
И тръгвам към къщи, ужасно забързана,
за да остана сама.
Яростно затръшвам вратата,
пускам пердета, резе...
Гледам себе си в огледалото
и се питам: кой от вас ми отне
способността да обичам?...

                                             14.04.1998г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Витанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • като всичко на този свят, и любовта се култивира...
    щом не обичаш, значи просто така желаеш в момента
    всичко с времето си, ще се стопли сърцето ти някога...
  • Благодаря за хубавите думи. Този период наистина отмина и отдавна вече съм щастлива майка и съпруга... Само че, за да пишеш трябва нещо да ти липсва. Поне с мен е така. И сега съм в застой, ха-ха!...
  • като всичко на този свят, и любовта се култивира...
    щом не обичаш, значи просто така желаеш в момента
    всичко с времето си, ще се стопли сърцето ти някога...
  • Благодаря за хубавите думи. Този период наистина отмина и отдавна вече съм щастлива майка и съпруга... Само че, за да пишеш трябва нещо да ти липсва. Поне с мен е така. И сега съм в застой, ха-ха!...