* * *
Небето в чашата от бяло вино
отразява своите звезди.
Отпивам аз поредната си глъдка,
в съзнанието ми изплуват куп мечти.
В очите ми сълза проблясва
и този път не мога да я спра...
Преди ти беше тук и беше лесно,
сега ще трябва напред сама да продължа.
И някак виното горчи ми,
и липсва ми до болка твоя глас,
защо над мене светят пак звездите,
без тебе губят свойта красота.
Бутилката до мен е вече празна
в мислите ми хаос пак цари,
в пламъка на поредната цигара
изгарят и последните мечти
© Дамяна Тодорова All rights reserved.
6+ от мен 
