Mar 23, 2005, 11:16 PM

***

  Poetry
160 0 2
Дали ще видя пак очите ти красиви,
езерата две от огнена вода?
Нали отново ще те видя, мила,
изневиделица сред гъстата тълпа?
Цената беше тъй висока,
аз нямах сили, за да я платя.

Обвзе ме луда ревност скъпа и
болката прониза ме в гръдта.
И тези думи аз изрекох,
че с друг отдавна си била.
А истината беше друга и
молеше ме ти да разбера.

Така разсипах си живота,
единствена за мене беше ти.

А ето как научих си урока -
загубих те завинаги.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мне си я загубила, тя е всърцето ти - любовта не се губи, тя остава. Остава растежа на духа
  • Мне си я загубила, тя е всърцето ти - любовта не се губи, тя остава. Остава растежа на духа