Feb 21, 2005, 4:20 PM

*****

  Poetry
128 0 0
*****
( на Мама)

В молитвено мълчание отварям
ковчежето на твоите младини,
молитвените думи преповтарям,
за да се върна в миналите дни.

И двете си ръце към теб протягам,
пристъпвам бавно, мълчешком.
А после тихо ще избягам,
без укори от твоя дом.

Ти разговаряше със звездите,
окъпваше се в утринна роса.
Обветрена от нощи ветровити,
намираше пак сили в слабостта.

За мен този спомен ще е вечен.
Без залез и обратен път.
Недостижимото "далече" -
завинаги затворено в мигът.

Догарят свещите на здрача.
Поетът търси нов мотив.
За твойта тиха нежност плача,
за болката, която победих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна П All rights reserved.

Comments

Comments