***
Опитвам се да облека във думи<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
голотата на своите чувства.
За да не остане помежду ни
нещо неразбрано и неизказано.
Но думите са кратки и не могат
самотните ми нощи да разкажат.
Студени са, не носят в себе си
това, което непрестанно ме изгаря.
Слаби са, не стигат – до твоите очи дори.
Не ме поглеждаш и не виждаш
всъщност, колко много ме боли.
© Светлана All rights reserved.
хубаво стихче, но наистина е тъжно! Поздрав и от мен!
