Sep 13, 2005, 2:08 PM

* * *

  Poetry
204 0 14
Сънят затваря моите клепачи
и ме понася в друг един живот -
по прашните пътеки боса крача,
в утъпкания жизнен брод.

А там ме чакат моите надежди,
несбъднати желания, мечти,
изгарящи снагата ми копнежи,
галактики, планети и звезди.

И ме понасят в свойта безпределност,
високо над поля и градове,
даряват ме със нова светогледност
във странни, непознати светове.

А в утринта с криле ме приземяват
във моя делник скучен и суров
и обещават нощем да ме сгряват
със щастие, надежди и любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Дора All rights reserved.

Comments

Comments