* * *
Не плача!
Не текат от мене сълзи,
във гърлото ми буца не стои,
не плача..
дори се смея ,чу ли-
усмихнати са моите очи!
Не плача...
Виж ме цяла грея-
щастлива съм,живота е..тъй лек
от радост даже песен ще запея
за един щастлив и смел човек...
В живота му изобщо не вървяло,
стоял пред него черен,мръсен път,
за него слънце нивга не изгряло,
и другите го мислели за луд...
Но всяка сутрин той без страх потеглял,
макар и с уморени ходила,
не знам дали оазиси намирал,
но знам-че се усмихвал на света...
Не плакъл той!Дори когато врани
пресрещали го с присмех на уста
и плюели във мръсните му рани,
в измъчените силни ходила.
Щастлив бил той-защото вярвал силно
във идващият слънчев,светъл ден,
със вяра всяка нощ заспивал,
събуждал се от изгрев уморен.
През трънища и през стъкла преминал
и пътя си докрай той извървял,
а в края си..та даже и не мигнал,
а в края си-отново се засмял...
И аз се смея,виждаш ли,не плача,
аз нямам по лицето си сълзи,
дори във трудни часове,във здрача
усмихнати са моите очи...
© Боряна Владимирова All rights reserved.
