* * *

Poetry

177 0 2

Вървях отдавна във утрото синьо,
щастлива бях и късах цветя.
Усмихвах се,слънце бе скрило
сълзи и студ,мрак и тъга.
Вървяха и хора-тъй радостни,светли,
живота шумеше със зла бързина,
изтичаха дните-тъй диви и детски,
и ден след ден..светът загрубя!
Цветята изгубиха предишната радост,
слънцето свойта-добра топлина
хората-претърпяха ужасна промяна,
а аз..се изгубих май из света