Dec 9, 2005, 12:34 AM

* * *

  Poetry
165 0 6
Подарете небе
на роба, завлачил вериги
да може да вижда светлина,
синева
във трудните делници-
пусти и сиви
да чувства свободна
свойта душа...
Подарете земя
на тези, които се реят
във облаци бели, които
ще станат на прах-
когато паднат, да могат
отново да пеят,
да не почувстват болка
и страх.
Подарете криле, на тези,
които си нямат,
но силни криле-
да могат и в бурите
да летят,
след тежки моменти-
цяли да останат,
на ветровете свирепи-
да устоят.
Подарете юг
когато е зима студена
( един топъл, негаснещ,
всевечен, спасителен юг!)
Да може в студа за миг
да се сгреят,
да не избягат, да останат
тук!
Подарете дъжд
в години на тягостна суша-
в години, когато небосвода
е мрачен, проклет,
да може в тишината-няма и глуха
да вярват в своя огромен късмет.
Подарете искра
в тунел- тъмен и страшен
да могат някой напред да вървят,
да вярват в света- дързък,
прекрасен,
на тежките дни-
да устоят!
Подарете дъга
в сивотата след тежките бури,
когато глухо немеят
птици и дървеса,
да могат ятата отново
да пеят...
Подарете дъга!
Подарете дъга!
До края на дните си
пръскайте вяра,
надежда във този
единствен живот.
И някога, ако пред вас
застане краят...
Подарете любов!
Подарете любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна Владимирова All rights reserved.

Comments

Comments