Sep 6, 2005, 9:19 PM

* * *

  Poetry
105 0 4
Понякога е нужен само поглед,
едно докосване,една усмивка,
когато думите са изговорени
и много са изпитите напитки.

Понякога сънувам,че сънувам,
тъй илюзорен е светът
                  и неговият смисъл.
Една магьосница ми пророкува-
остават само думите написани.

Остава да ни свети добротата,
задъханият шепот нощен,
до края на света и по-нататък
ще бъдеш с мен и даже още.

Молитвено живея,към небето
все по-често-поглед вдигам.
Предчувствам-там е мястото,където
Бог пише своята безкрайна книга.

Отгоре наблюдава как се боря
със вятърните мелници във себе си.
Човеци търся,а не хора,
превърнати в тълпа безверници.

Земята се върти,а аз оставам
на старостта във опозиция.
Със Слънцето не се прощавам-
ще го достигна утре с птиците.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Бог отдавна е написал своята книга.Важното е да намерим сили в себе си да я прочетем..Усетили светлината...ще достигнем и Слънцето Заре!!!
  • Мнго е хубаво, знам ще го достигнеш... слънцето...
  • Бог отдавна е написал своята книга.Важното е да намерим сили в себе си да я прочетем..Усетили светлината...ще достигнем и Слънцето Заре!!!
  • Мнго е хубаво, знам ще го достигнеш... слънцето...