***
* * *
Кажи кога не ме очакваш,
Да дойда като тъжна изненада,
На прага боса да застана,
За да не вкарам кал.
На пръсти тихо да пристъпя,
За да не гоня миговете скъпи,
И да обсебя пак съня ти
Без капка жал.
Кажи ми пак какво не мога
Да сътворя от изнемога,
И нека да скрепим залога
Със тиха ласка.
И аз ще ти докажа с нежност
Че съм красивата уютна вечност
Донесла грешната човечност
без грим и маска.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
© Вяра All rights reserved.
Интересно!Малко думата "уютна" вечност не си пасва..с грешната човечност ..аз така го видях!Поздравче!