* * *
* * *<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Позната ми е болката
от мълчанието на белия лист,
както и гордия триумф на думите.
Листът бял обвинява и чака
да се събуди моето вдъхновение,
а то не спи. Е, писнало му е
да бъде
във забвение
и ме е предало.
Какво
падение!
2004 г.
Добрич
© Румен Ченков All rights reserved.
