Nov 21, 2005, 6:04 PM

***

  Poetry
85 0 0
След раздялата след жестоките слова за мен живота сякаш спря сякаш всичко около мен умря Черното и бялото се сляха и настана сивота мечтите зимен сън заспаха а лято вече няма за света Погубих се в една надежда да ме подмине любовта но в сърцето ми е спряла заедно със черната тъга Исках да те намразя и болктата да забравя да забравя че е горяла в мен и теб страстта Искам да те намразя но навместо туй за теб копнея навместо да ме погълне забрава устните ти аз желая! А ти не помниш зная че имахме една съдба и накара ме да обещая със друг да споделя моята мечта Как на друг да я даря като ти си тя?! Не помниш че е само твоя моята постеля.. И вместо повече да те намразя че мен със самота наказа аз по силно те обичам и все по силно искам да го изричам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments