May 12, 2006, 8:00 PM

***

  Poetry
110 0 4
  

Празна стая, бяла светлина.

В сянката човек -

дали мъж или жена...

празен стол в сноп белота,

търсещи очи,

очаквоща душа.

Празен стол - все същата съдба

на празнота сред белота...

В сянката човек

без мисъл, без слова.

Очите слепи -

премного белота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Мастрафчиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Описва някакво предначалие. Много стряскащо, напрегнато, тревожно и в същото време - тържествено- все пак- в тишината са всичките възможни звуци, а празнотата е бременна с очакването на всички бъдещи случвания!
  • Предлагам ти да го кръстиш "Бяло".Хубав стих!!!
  • Описва някакво предначалие. Много стряскащо, напрегнато, тревожно и в същото време - тържествено- все пак- в тишината са всичките възможни звуци, а празнотата е бременна с очакването на всички бъдещи случвания!
  • Предлагам ти да го кръстиш "Бяло".Хубав стих!!!