Jan 17, 2006, 10:49 PM

***

  Poetry
118 0 2
Дали сърцето ти подскочи?
Тъй мисля, тъй моето ми сочи.
Дали ръката ти потръпна
тъй както тялото ми тръпне?
Дали се стресна и се радваш
и за туй ли ме избягваш?
Защо се плашиш да говорим
тъй сякаш че ще спорим?
Какво, нима се ти боиш,
че в този спор ще да загубиш?
Любовта не мисля, че е спор.
От нея да се плашиш е позор.
Аз помня се във твоите ръце-
как биеше сърцето до сърце,
споделящо и грижи, мъки,
и щастие сияйно, и разлъки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Цанева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз помня се във твоите ръце-
    как биеше сърцето до сърце,
    споделящо и грижи, мъки,
    и щастие сияйно, и разлъки...това е най-ценното в живота.Браво
  • Аз помня се във твоите ръце-
    как биеше сърцето до сърце,
    споделящо и грижи, мъки,
    и щастие сияйно, и разлъки...това е най-ценното в живота.Браво