***
Оглеждам се в очите ти,
но вместо хубавото си лице
виждам аз разбито твоето сърце.
Заслушвам се в гласа ти
и чувствам-нещо си отива
от мен и теб, животът ми се срива.
Замислям се какво загубих-
не теб, а нещо ценно, само мое.
Виждам колко съм различна,
откриваш в мен промяна непривична.
Питаш ме със поглед мек:
къде отиде вечното дете,
в което силно вярвахме със теб?
Не ме обичай вече!
Недей да виждаш мен такава!
След време ще повярваш, че съм права.
Забрави, че аз порастнах,
че неусетно зарад теб угаснах.
Ти превърна ме в това,
нека страдам аз от таз беда.
© Цветелина Цанева All rights reserved.
Интересен въпрос засяга и това ми харесва
