Apr 2, 2006, 5:43 PM

* * *

  Poetry
127 0 6
Мрежа ли хвърли със погледа мек,
та плени ми мислите както никой човек.
Заблуди ме да вярвам, че просиш,
а ключ към палата на сърцето ми в джоба си носиш.
Защо така безсрамно ти ме измами,
а сега причиняваш смъртта ми!
И теб те е боляло, и ти си крещял,
но не заради мен, пощади мойто тяло!
Не си отмъщавай за грешките чужди
като захвърляш в калта моите нужди.
Ако вина пред тебе някаква нося,
в гибелен огън за теб ще стъпя боса.
Но ако виновна съм с това, че обичам,
твоя завършек в котела на Ада предричам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Цанева All rights reserved.

Comments

Comments