***
Задавена, без сила,
дремя във прахта.
Погледа ми замъглила
е слоеста мъгла.
Нищо аз не виждам,
искам да умра.
Любими хора пак обиждам,
останала дъм без душа.
Сянката ми вехне,
гади ми се от света.
Плаках, плаках и загубих
и последната сълза.
Рухвам и попадам
в бездна тъмнина.
Очите си затварям
и с надежда си повтарям:
УТРОТО ПО-МЪДРО Е ОТ ВЕЧЕРТА!
© Цветелина Цанева All rights reserved.
