Jan 11, 2006, 8:17 PM

........

  Poetry
182 0 14

Красиво е жилото на смъртта,
някак странно, сладостно боли,
сълзите, напиращи в гръдта,
като сняг ги все топи..топи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Видинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това стихотворение сьм написал при една от срещите ми сьс смьртта-когато баща ми почина.Мьката беше толкова силна, че даже сьлзите ми
    не можеха да текат-бях в шок,но напьлно сьзнаващ.Ако шокьт не е пьлен,
    сьлзите могат да текат..Когато се докосне дьното вси4ко спира-време,
    мисли,света наоколо.В този момент ако си в пьлно сьзнание,разбираш
    кой си и какво са животьт и смьртта-двете имена на едно и сьщо нещо.
  • Какво нещо сьм написал ? Добре знаеш за какво става вьпрос,и че е
    така(стиховете).Защо се влияеш така лесно от коментарите,защо не
    допуснеш, че не разбираш контекста,в които си говорим с Елмо за
    "трогването" и избьрзваш,както често правиш и с другите..
  • Елмо,понякога не се трогвам нито от оценките, нито от коментара..
  • виждам оценка (3) но тя е за харесване,а не за разбиране...сигурен
    сьм.
  • Не се трогвай от оценките...по-важен е коментара...
    Разбрах и харесах първите три стиха но четвъртия не го разбрах