* * *
Толкпва много те чаках,
че вече не искам,не мога да плача.
Душата си отдавна изплаках.
Болката в гърлото стяга,
бавно ме приземява,
изгаря без да убива,
единствено усещане,
да чакам...
аз съм и мъртва и жива.
Да,чакам-
в открадната от мене минута-
сълза от детска радост,
шепа нежност,
щипка забравена волност,
мога ли още, колкото трябва
да вярвам,
да чакам,
за да те имам отново любов?
че вече не искам,не мога да плача.
Душата си отдавна изплаках.
Болката в гърлото стяга,
бавно ме приземява,
изгаря без да убива,
единствено усещане,
да чакам...
аз съм и мъртва и жива.
Да,чакам-
в открадната от мене минута-
сълза от детска радост,
шепа нежност,
щипка забравена волност,
мога ли още, колкото трябва
да вярвам,
да чакам,
за да те имам отново любов?
© Даниела Танчева All rights reserved.
