* * *
И пак вали... И пак ми е студено... <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
И пак се сви душата вътре в мен.
И пак си давам още малко време,
до утре или в други ден.
А искам да изляза,
да бъда друга аз...
Да тичам, да се мразя
сама във този час.
...Брезата вън е мокра.
Тихо плаче без сълзи.
Около нея тихо, кротко
продължава да вали...
© Крис All rights reserved.
Поздрав.
