Aug 21, 2005, 10:49 PM

1311719914

  Poetry
218 0 6
Поредна вечер в познато заведение -
на масата разливат се шеги и смях.
Без задръжки, с драстично поведение -
минават неусетно час след час.

Познато чувство на болка жестока
връхлита моето съзнание
и сякаш застанала пред бездна дълбока -
загубвам самообладание.

Кошмар реален, на съседна маса ти -
неизплакана, моя, горчива сълза
...и как....нима не ме нарани
та ти прегръщаш  друга жена...

Говорят ми, не чувам и звук дори...
Главата ми - хаос е от мисли,
а в твоите познати очи -
намирам хиляди истини...

A ти си тъй щастлив със нея,
че щастие изпълва и моята душа
и започвам да се смея
без капка фалш и лъжа.

Aх, колко тежка е раздялата със любовта,
но и неизбежно необходима.
Tя преоткрива твоята душа
и дава път и нова сила.

Щастлива съм - разбрах едва сега!!!



на marmy

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс Каравелска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е най-хубавото стихотворение от всички, които прочетох днес! Пздравления! Убедена съм, че и другите ти също ще ми харесат и сега ще ги прочета. Много добро просто!
  • Добре е, че си узнала истината, но е жалко,че е по такъв начин
  • благодаря много това ми е едно от любимите
  • Това е най-хубавото стихотворение от всички, които прочетох днес! Пздравления! Убедена съм, че и другите ти също ще ми харесат и сега ще ги прочета. Много добро просто!
  • Добре е, че си узнала истината, но е жалко,че е по такъв начин