Nov 28, 2005, 4:40 PM

**2

  Poetry
113 0 6

И бавно загивам от СПИН
паднал духом,в нищета.
Изоставен,сам,един,
вече обречен съм на самота

Животът жесток е разбрах,
с пълни шепи събирах,
гадостта, с мъка отпивах
и мисля че вече умирам.

/Не погубвайте вярата си.Дори за месец,ден,час можете да достигнете до смисъла на на вашето съществуване,а тогава"човекът" вътре във вас ще остане вечено жив/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
  • Разгледах произведенията ти. И незнам поправи ме ако греша от всички лъха някаква силна болка и в същото време много оптимизъм. Браво. Искам все пак да попитам свързани ли са стиховете ти с някакви лични преживявания?
  • 6++
  • !!!
  • Разгледах произведенията ти. И незнам поправи ме ако греша от всички лъха някаква силна болка и в същото време много оптимизъм. Браво. Искам все пак да попитам свързани ли са стиховете ти с някакви лични преживявания?