А днес...
А днес, когато много ме боли,
аз искам всичко да забравя;
да сложа край на вечните сплетни,
да замълча, макар да искам да ударя...
Да превъзмогна болката във мен,
да се засмея, вместо да заплача...
и да си кажа: " Беше чуден ден! ",
макар да знам, че бил е неудачен...
Горчилката да не остане в мен,
да не отрови и съня ми кратък.
А утре вече нека друга съм:
да не страдам... Да съм друга някак...
Кафето и цигарите да намаля
и да изглеждам по- щастлива,
сякаш
не съм живяла вчера, в онзи ден,
когато ме болеше
и когато плаках...
14.03.2006г.
© Мая Витанова All rights reserved.
