Feb 13, 2005, 5:29 PM

А теб те няма

  Poetry
223 0 8
  В пламъка на свещта те търся
   и гасне бавно пак нощта ,
   а утрото е вече близо.
   Побързай да си дойдеш у дома.
   На масата кафето ти изстива
   и кучето поглежда към вратата,
   цветята от балкона все надничат.
   Луната догорява. А теб те няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments