Ако...
Ако Господ от прах ме бе направил,
повярвай, щях да залепна в твоята зеница.
Щях за миналото непрестанно да ти напомням,
щях да ти пращам дъжд от сълзи, че остави ме самичка...
Ако Господ от камък ме бе направил,
ледена щях със теб да бъда.
Че ти за мен днес си забравил,
и ненавист от погледа ти лъха...
Ако Господ от гума ме бе направил,
щях да се разтегна и да не усещам как боли.
Да, но аз съм в човешки облик...
И същите като преди са си твоите очи...
Aко Господ не ми беше дал душа,
щях много по-щастлива да съм аз.
Ако Господ не ми беше дал сърце,
нямаше да мога да чувствам нищо, нямаше да изпитвам този унизителен страх...
© Александра Матеева All rights reserved.
