Sep 1, 2006, 2:11 PM

Ангел

  Poetry
86 0 2
Родих се, а Някой друг бе погубен. Живях красиво в своето детство, защото Някой преди мен заличи грозната следа и този Някой пожъна само тъга. Цялото щастие беше в мен и самата аз бях в щастието навред. Дарих децата си с живот, но тогава загубих своя. С бързия влак, превъплатен в скования дo болка дървен ковчег, преминах през светлината в тунела. Озовах се откъм тъмната страна на Живота – Бялото поле на Черната Смърт. Но после изпрати ме Господ на земята, със заръка да пазя децата по света. Превърна и мен в онзи Някой, който заличи в моето минало грозната следа. Явно този Някой е бил небесен ангел-хранител, в какъвто бе превърнал сега Господ и мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина All rights reserved.

Comments

Comments