Ангел на земята
Животът беше празна стая,
животът беше мраз суров,
преди да срещна теб в простора...
любов от минал мой живот.
Живот в неземни приказни градини,
отрупани с цветя и плод,
там ангелите белокрили,
докосваха ни със любов.
В делата хорски нямахме намеса,
но изкуших се в този свят суров
да дам опора на човека
потърсил невъзможната любов.
И разгневени горе в небесата,
пратиха ме на земята,
да правя невъзможните неща,
за хората нещастни в любовта.
Забравили да ми подскажат,
че и аз ще чувствам като вас,
че много болка има във душата,
когато чужда си на този свят.
Сега за наказание човек съм,
и не ще си изживея любовта,
а в сините очи усещам,
как болката преплела е снага.
И дяволът се смее грозно,
на ангелскaта ми душа,
а наказанието е безбожно,
за ангел със откъснати крила.
И моля всяка вечер бога
да ми върне гордостта,
и в безграничните простори
пак със теб да полетя,
да мога да се смея волно,
в китните полета на оназ земя,
където аз ще съм сред свои...
ангели със истински крила.
© Гергана Маринова All rights reserved.
