Аниме
Лежа си на кревата <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
и си смучкам,
цигара сладко –
синакав дим...
се стеле,
вие се,
негладко
и ми рисува
анимиран филм.
Картината е черно-бяла
или по-точно –
синкаво-синей;
торнадо, първо,
като хала,
аз виждам,
как със яд бесней.
А после пък,
спокойствие прелива –
море открито,
ласкаво шепти;
вълничките
с усмивчица пенлива,
закачат се
със слънчеви лъчи.
Отново буря.
В мрачни, тежки сенки,
талазите,
подхвърлят каравела,
като треска –
скрибуцат всички рейки,
но тя белее,
весела
и смела.
Пак тих уют.
На слънчева поляна,
лисугер сит,
изтегнал се,
мечтай –
едва ли за кокошчица
голяма –
край него,
розовее месец
Май.
Нали е пролет –
Лиско си мечтае.
Привиждат му се
розови неща –
Лисичка розовичка,
как край него лае,
въргаляйки се
в розова трева...
със розово езиче,
как го близка,
по влажното носле
над сив мустак;
опашката му с лапички,
как стиска,
омаяна до розово
в мерак.
Тя, муши му се
с розова муцунка;
гъдилка го
с дъхът си,
на уше –
по-пъргава
от палава маймунка
със зъбки пощи го,
къде ли не?
Премита му
с опашчица очите;
загърбила го,
души и плете
със ситни стъпки –
танцът на следите,
говори,че
на нея и се ще.
И Лиско скача –
тръгва да танцува,
загубва се след нея
в пущиняк...
там храсти клатят се –
май двойката лудува
в измисленият си
и розов свят!
Цигарата ми догоря
и парна,
по пръстите,
като оса –
гася я...
утре съм на Варна,
ще ставам рано –
трябва да поспя!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
усмивка, хайде да не се целуваме публично!
