АНТИПЕСЕН ЗА СЕБЕ СИ
Предлагах обич за обич
само събудена в един и същи миг,
самотно рамо за самотно рамо,
сълза за сълза ,и вик за вик.
Предлагах ти пътека за пътека,
усмивка за усмивка,длан за длан.
Съдба нелека за съдба нелека,
утеха за утеха,ден за ден.
Еднакво да се пее или плаче,
еднакви срещи,болки и мечти.
Еднакво под небето да се крачи,
еднакво тоя кръг да се върти.
Но любовта е друго,
и отдавна е известно на всички времена,
че между двама няма среща равна,
макар да бъде кладата една.
Наравно не завършва всеки подвиг,
поравно любовта не се дели.
Единият обича малко повече
и повече след време го боли.
ДЕС
© Десислава Славова All rights reserved.
