Апел към днешният човек
В дневни грижи улисани,
в горестни мъки подтиснати,
със сърца натежали от скръб,
с души потънали в море от смърт.
Живеем живота си така,
без радост, само в тъга.
Подтискаме доброто в нас
и властва злото всеки час.
Пари и бижута искаме,
и материалните неща обичаме.
Да мислим за истината в света
и за нематериалното сега,
туй невъзможно е - уви.
Някой все нещо дели.
Но, що е то? Иди го разбери.
Тоз е нашият живот,
човек превърнал се на скот.
А, животът е един,
безценен и неповторим.
той дар е, дар
свещен и необходим
от нашия баща любим.
Затуй мъката да отхвърлим трябва,
да премахнем всяка плява
от сърцата си сега.
И живота си да изживеем
като истински божии деца.
в горестни мъки подтиснати,
със сърца натежали от скръб,
с души потънали в море от смърт.
Живеем живота си така,
без радост, само в тъга.
Подтискаме доброто в нас
и властва злото всеки час.
Пари и бижута искаме,
и материалните неща обичаме.
Да мислим за истината в света
и за нематериалното сега,
туй невъзможно е - уви.
Някой все нещо дели.
Но, що е то? Иди го разбери.
Тоз е нашият живот,
човек превърнал се на скот.
А, животът е един,
безценен и неповторим.
той дар е, дар
свещен и необходим
от нашия баща любим.
Затуй мъката да отхвърлим трябва,
да премахнем всяка плява
от сърцата си сега.
И живота си да изживеем
като истински божии деца.
© Емилия Кикарина All rights reserved.
