Аритмия
На Пеньо Пенев
Безумие и крах – <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Апокалипсис в действие.
Бездействие от страх –
кощунствено плебейство.
Юдейство!
Mир и прах
на всяко чародейство,
което в този свят
е равно на злодейство!
В душата ми
звънят
камбани неизпипани.
В беззвучен гръм зоват
нечути
и непитани.
Какво, че има град?
Какво, че има жители –
камбаните звънят,
задъхват се от викане!
Безсмислен апостроф –
подобен е на кихане;
нали към всяко хлипане
животът е суров –
в дълбокият му ров
прегракнало до хрипане,
откликва само ехото
с гробарски послеслов.
Затвориш ли очите си
редят се изненадите,
редят се и наградите
поднесени на длан.
- Какво, че нявга някои
горили са на кладите?
- Какво, че днеска младите
сме старци в едър план?
- Затваряйте очите си!
Заключвайте сърцата си!
Издигайте преградите
сред сградите
без плът!
Но, колкото да зидате,
каквото да изваяте,
човек все пак остава
“тоз, който е на път”!1988г.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
Ти също не би могъл, щом можеш така да се изразяваш!