Арлекина

Poetry

95 0 2

Будилникът от съня ме измъква
и ставам- немислеща, рошава.
Тръгвам бавно с боси крака
към себе си - в огледалото.
Несигурно пропъждам с ръка
остатъци от съня по косата си.
Поглеждам се... Да...
И снощи- уморена-
съм легнала с маската си...
Измивам лицето си смачкано-
давам му миг да подиша,
после с цигарен дим в огледалото
рисувам се пак - Арлекина.

1998г.