Аз и нощта
Уморено си тръгна денят,
луна хоризонта превзе.
Сънен облак прозя се едва
и отплува към друго небе.
Падат бавни листа
и ветрецът тихо им шушне.
А нощта е сама,
до стъклото долепя тя устни.
-Нощ самотна,моя сестра,
влез при мен да будуваш.
С шал копринен нощта ме зави,
песен запя ми приспивна.
Светна бледи звезди,
а на сутринта си отиде.
Нещо тя със мен сподели,
но какво е-не казвам.
И разсипа тя шепа искри-
път към мен да показват.
© Здравка Маринова All rights reserved.
