А ти ме гледаше със погледа за гости - Блестящ, очакващ, обещаващ. Внушаваше доверие и нещо още, Говореше задъхано тогава. Докосваше ме тъй копнежно-топло... Естествено е, че ме впечатли. Желание за сливане (не похот) Звънливо каза ми - Бъди! И бях. Бях твоя. Тялом, духом. Йерусалим, Содом, Гомор и Рим... Кралица,святост, и разруха, Легенда, клада, огън, дим... Мълчахме после. Час или минута - Не помня. Знам, че беше вечност... Отнякъде часовник стар "изкука", Повика ни. А бяхме тъй далече... Разбързахме се, Стреснати от себе си. Ти ме изпрати близо до дома. Условности, любезност, недоверие. Фактически - остави ме сама. Хлад пак се спусна. Зъзнех уморено. Целувките ти... Ти със теб ги взе. Чаровнико, ти спомняш ли си? - Мене... Шептеше името ми... Даде ми сърце. Ще ме поканиш ли със погледа за гости? Ъгълче мое пазиш ли ми ти? ь)... Юни е. Пият приказните нощи вино от касис... И валят звезди.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Стихотворението като такова се е получило , но нещо куца- накъсана е композициата.Имаме че заради поредната буква си пропуснала цял абзац от преживяноо или не искаш да го споделиш....
Стихотворението като такова се е получило , но нещо куца- накъсана е композициата.Имаме че заради поредната буква си пропуснала цял абзац от преживяноо или не искаш да го споделиш....